В рамките на своята дейност, означавана като висша критика на закона, нотариусът се ръководи от правилата за действието на закона, съдържащи се в Конституцията, ЗНА и др.
Условно бихме могли да разделим дейността на нотариуса на две групи:
І. УДОСТОВЕРИТЕЛНА ДЕЙНОСТ на нотариуса, произтичаща от удостоверителната функция, възложена му от държавата. Тази дейност включва правото на нотариуса:
- да удостоверява подписите, датата и съдържанието на представени пред него от страните документи (напр. пълномощни, декларации, договори и др. подобни);
- да удостоверява верността на преписи от документи (напр. преписи от дипломи, от актове за раждане и др.);
- да приема за съхранение саморъчни завещания, документи и книжа;
- да обявява саморъчни завещания;
- да съставя и подписва (удостоверява) нотариални актове за различни видове сделки с недвижими имоти (продажби, дарения, замени, учредяване на право на строеж и др. подобни);
- да съставя актове за нотариални завещания и актове за отмяна на завещания;
- да съставя констативни протоколи за явяване и/или неявяване на лица пред него за извършване на определени действия;
- да връчва нотариални покани;
- да извършва други удостоверявания, възложени му от закона – напр. протести по записи на заповед.
ІІ. НЕУДОСТОВЕРИТЕЛНА ДЕЙНОСТ на нотариуса (ДЕЙНОСТ КАТО ЮРИДИЧЕСКИ СЪВЕТНИК):
- изготвяне и проверка на проекти за документи, свързани с нотариалната дейност (изготвяне на проекти за нотариални актове, договори, пълномощни, нотариални завещания и др.);
- устни и писмени консултации;
- посредничество при изясняване волята на страните;
- набавяне на справки, документи, книжа и други;
- изпълнение на завещания и управление на имущество.